ща
ща (български)
Сегашно време | ща |
---|---|
Мин. св. време | щях |
Мин. несв. време | щях |
Повел. наклонение | — |
Мин. страд. причастие | — |
Мин. деят. св. причастие | щял |
Мин. деят. несв. причастие | щял |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , несвършен вид
(класификация — )
- Искам, желая
- (усещаща се като остар. или диал. спрегната форма на частицата ще) случва се в бъдещето. — Момиче, ще настинеш… — Не ща — отговаря сухо тя... (Ел. Пелин) – няма да настина.
Етимология
Съкратена форма от ст.-бълг. хъштѫ „искам“ (*хъtjǫ), инф. хотѣти, хътѣти βούλεσθαι, θέλειν, μέλλειν (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.). През 14 в. вече се срещат съкратените форми щѫ, ще, щеть (Ман. хр.), с които се образуват форми за бъдеще време. Първоначалното значение е било: „посягам към нещо“ > „желая, искам“, срв. глаголите с друга отгласна степен:
- *хytiti „хващам“ (ст.-бълг. -хытити, -хыштѫ rapere, сърб. и хърв. хитати, хитити „бързам, мятам“, словен. hitati „хващам, мятам“, чеш. chytiti, слов. сhуtiť, г.-луж. chyćić „хващам“, д.-луж. chyśiś, сhуtаś „хвърлям“, ст.-рус. хытати, хычу „хващам“).
- *xvatati (ст.-бълг. хватати, хваштѫ δράσσεσθαι, συλλαμβάνειν „хващам“ (Супр.), сърб. и хърв. хватати, хватам, словен. hvatati, hvatam, чеш. chvátiti, chvátati „хващам“, слвц. сhvátаť „бързам, хващам“, пол. chwatać „хващам“, г.-луж. khwatać, д.-луж. chwataś, рус. хватать, хватить, укр. хватати), който се явява итератив към праслав. *xvotěti, *хъtjǫ.
- *xvotěti/*xъtěti „искам“ (ст.-бълг. хотѣти, хътѣти, сърб. и хърв. хотjети, хоħу, ħу, словен. hoteti, hočem, ст.-чеш. chtieti, сhсu, чеш. chtíti, сhсi, слов. сhсеť, пол. сhсiеć, сhсę, г.-луж. сhсуć, сhсu, д.-луж. kśeś, соm, рус. хотеть, хочу, укр. хотiти, хочу).
Праслав. гнездо *xvot- (< *xuot-) с итер. *xvat- (< *xuōt-), *xъt- (< *xut-) с итер. *xyt- (< *xūt-) вероятно е възникнало от ИЕ *suo- „свой“ с експресивна промяна x < s или под влияние на иран. форми започващи с x, срв. осет. ирон. xæcyn (xæst, xæcyd), диг. xwæcun (xwæst) „държа, хващам“, ирон. xī, диг. хе „свой, себе си“, диг. xicæ „стремеж, желание“, авест. hva-, xva- „свой“, xvaē-tu- „принадлежащ“, paeriš-xvaxta „обхванат“ и др., които възлизат към ИЕ *suo-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|