хитър
Облик
(пренасочване от хитро)
хитър (български)
ед. ч. | м. р. | хи·тър | |
---|---|---|---|
непълен член | хит·рия | ||
пълен член | хит·ри·ят | ||
ж. р. | хит·ра | ||
членувано | хит·ра·та | ||
ср. р. | хит·ро | ||
членувано | хит·ро·то | ||
мн. ч. | хит·ри | ||
членувано | хит·ри·те |
Прилагателно име, тип 80
- Който не се поддава на измама и подвеждане.
- Който умее да постига целта си с неискреност и лукавост.
- Който проявява неискреност и лукавство.
Етимология
старобълг. хытръ „умел, изкусен“ (Супр.) - производна на хытити „хващам“, с -rъ под влияние на прилагателни като *dobrъ, *bystrъ, *ostrъ.
Фразеологични изрази
Синоними
- лукав, подъл, коварен, притворен, тънък, ловък, изкусен, обигран, изпечен, отракан, опитен, умен, дълбок, лисица
- политичен, дипломатичен, остроумен
- вещ, прозорлив, умел
- безскрупулен, непочтен, нечестен, задкулисен
- измамен, измамнически, лъжлив, несигурен
- измамлив
- интелигентен, бърз, находчив, нахакан
- лисичи
- дяволит, ироничен
- съобразителен
- любезен, лицемерен, ласкателен
- неискрен, прикрит, потаен
- ненадежден, непостоянен
- труден, завързан
- проницателен
- с подвижен ум, отворен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|