фал

фал (български)

фал ±

ед.ч.		фа·л
	непълен член	фа·ла
	пълен член	фа·лът
мн.ч.		фа·ло·ве
	членувано	фа·ло·ве·те
бройна форма		фа·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Спец. Наказателен удар в някои спортни игри. Свиря фал.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]