търча
Облик
(пренасочване от търчалото)
търча (български)
Сегашно време | тър·ча |
---|---|
Мин. св. време | тър·чах |
Мин. несв. време | тър·чех |
Повел. наклонение | тър·чи |
Мин. страд. причастие | — |
Мин. деят. св. причастие | тър·чал |
Мин. деят. несв. причастие | тър·чел |
Сегашно деят. причастие | тър·чащ |
Деепричастие | тър·чей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 178, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Действие за движение на човек, при което има моменти, в които краката му не докосват земята (Постига се по голяма скорост от ходене).
Етимология
Производна от старобълг. тръкъ „бяг“ (*tъrkъ). Среща се в сръб. трчати. Подобни форми със значение „бягам, движа се“ и „колело“ се срещат в много европейски езици, но не могат да бъдат обединени под обща праформа: старогр. τρέχω „бягам“, τροχός „колело“, староирл. droch „колело“, армен. durgn „грънчарско колело“ (*dhrogh-); средноирл. tricc, ирл. tric „бърз, внезапен“ (*trek-); гот. þragjan „бягам“, староангл. ðrāg, корнуелски tro „време“ (*trogh-). Интересно е и чувашкото тăркăс „детско колело“ (заемка от гръцки или келтски?).
Фразеологични изрази
Синоними
- тичам, бягам, припкам, летя, бързам, изтичвам, изтърчавам, притърчавам, дотърчавам, прибягвам, притичвам, потичвам, поприпквам, плюя си на петите
- избягвам, отбягвам, оттеглям се, напускам, страня, разбягвам се, отдалечавам се, отстранявам се, отдръпвам се, отмествам се, забягвам, побягвам
- пробягвам, преминавам
Производни думи
Превод
|