сурвакар

[[Категория:Категория]]"Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка; затова и самите обичаи целят осигуряване на щастие и благополучие през бъдещата година.

  Подготовката за празника започва още от старата година - 31 декември. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия, за да бъде богата и щастлива и предстоящата година. Сред гозбите задължително трябва да има свинско месо, баница с късмети, пита със сребърна паричка, чесън, орехи, жито, червено вино, а някъде колят и червен петел.
  Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.
  

В първите часове на новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Във всеки дом влизат сурвакарите - групи от малки момчета - деца, или по-големи - ергени-сурвакари. И едните, и другите обаче задължително носят прясно отсечени, сурови дрянови пръчки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. Едновременно със сурвакането момците сурвакари изричат благословии на всеки от семейството, започвайки от най-стария. Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща със коприна! Да си жив и здрав догодина, догодина, до амина!

 След това те сурвакат добитъка, домашните животни - всичко, което е "живинка" в къщата. Вярва се, че тези благопожелания ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и ще му осигурят успех във всички начинания.
  Стопаните даряват сурвакарската дружина с кравайчета, сланина, орехи и пари, възнаграждавайки ги за донесеното благополучие.

  Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него участват само моми. Те се събират на мегдана, итраят хора и пеят песни:

Пременила се Василка Василка, малай моме, синя бела богасия у алена туралия селски пръстене да топи. На момата пръстенете, на ергените гребенете, на невести вити гривни.

  После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича - така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи:

На стол седи, перо държи! — Аршин скача по постели! — Чаша плува по морето! — Синьо сукно черкови мете! — Гола тояга из село бяга! Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на следващия ден — Силвестри.