слана

слана (български)

слана ±

ед.ч.		сла·на
	членувано	сла·на·та
мн.ч.		сла·ни
	членувано	сла·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Тънък слой скреж върху различни повърхности, получаван от замръзване на водата във въздуха. Листата на цветята са покртити със слана.

Етимология

Южнославянско-балтийски изоглос: бълг. слана, сръб. слана, слов. slаna : лит. šalna, латв. salna.

Други съответствия: лит. šalti „замръзвам“, авест. sarǝta- „студен“, келт. *kaleto- „твърд, жесток, силен“ < „замръзнал“ (старорирл. calad, уелс. calet, гал. етноним. Caleti) от ие. *k'lH-eto-

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: иней (ru), изморозь (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]