славянин

славянин (български)

славянин ±
ед.ч.		сла·вя·нин
	непълен член	сла·вя·ни·на
	пълен член	сла·вя·ни·нът
мн.ч.		сла·вя·ни
мн.ч.	членувано	сла·вя·ни·те
бройна форма		—
звателна форма		сла·вя·ни·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Представител на голяма група близки по език народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа.

Етимология

Праслав. *slověninъ, мн.ч. *slověne „племенно название“, старобълг. словѣне „название на племе в околностите на Солун“, словѣньскъ прил. (Простр. жит. Конст.-Кирил, Черноризец Храбър), славеньскь прил. (Конст. Преславски, ХІ в.-руски препис), старорус. словѣне, словяне „название на племе в околностите на Новгород“ (Нач. рус. лет.), словен. slovenski „словенски“, чеш. slovanský „славянски“, slované „славяни“, слов. slovák „словак“, slovenka „словачка“, Slovensko „Словакия“, пол. słowianie мн. „славяни“, кашуб. słoviński „прибалтийско-словински“ (в областта Померания), полаб. slüövenskë „самоназвание на полабските славяни“.

Формата славянин в бълг. е заета от рус., укр. славянин а те са от пол. słowianie. Най-ранно споменаване на формата с -а- в български е през 1841 г. Формата е заета на ранен етап в средновековно-лат. Sclaveni и араб. صقلاب (ṣaqlāb) (мн.ч. صقلبة ṣaqalibet) през средногр. Σθλαβηνοί, Σκλαβηνοί мн.ч. „славяни“ (Псевдо-Цезарий, Прокопий VІ век), Σκλαβηνοί, Σθλоβηνοί: τά σθλоβενικά γράμματα „славянските племена“ (Теоф. Охридски, ХІ в.). Запазено като самоназвание единствено у словенците и словаците. Производно МИ Слоещица „река в Демирхисарско, Р. Македония“ (от *Cловѣньштица < СелИ *Cловѣне), рум. МИ Slăvineşti.

Без сигурна етимология. Най-вероятно първоначално образувано въз основа на изгубен речен топоним *slovъ (срв. старорус. Словутичь, укр. Славут, Славутич „епитет на Днепър“, Слоуιа „приток на р.Вазуза в Русия“, сръб. славина „чеп, канелка“, ославити „разводнявам вино“) с наст. -ěninъ, образуваща имена на жители от МИ, срв.: солоунѣне < МИ Солун, римляни < МИ Рим, старорус. ПлИ полιанe < *pole, ПлИ лужичани < МИ *lǫžica „Лужица“, бълг. МИ Лъжене (от старобълг. *лѫжѣне), първоначално ПлИ „полски жители“ < *lǫgъ „поляна“, г.-луж. МИ Drježdźany „Дрезден“, първоначално ПлИ „горски жители“ < *dręzga „гора“, старорус. ПлИ Δερβλενίνοι, „горски жители“ деревлιане: зане сѣдоша въ лѣсѣхъ (Нач. рус. лет.: Лаврент. преп.), полаб. ПлИ Drewani < МИ *derva „гора“ и др.

От средновековно-лат. Sclaveni (мн.ч.) възниква обратната производна sclavus „роб“ (ед.ч.), поради големият брой роби от славянски племена, продавани на тържищата във Византия и Зап. Европа, откъдето са съвременните форми в зап.-европ. езици. От балк.-лат. *sclavus са рум. şchei, алб. shqa „българин“, рум. МИ Şcheii Braşovului = нем. Belgerei, унг. Bolgárszeg „името на българския квартал в Брашов“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: славянин^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

славянски, славянство