седло
седло (български)
| ед.ч. | сед·ло̀ | |
|---|---|---|
| членувано | сед·ло·то | |
| мн.ч. | сед·ла | |
| членувано | сед·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Седалка, която се поставя на гърба на ездитно животно.
Етимология
старобълг. седьло (Кирил Йерусал.), оседълати στρωννύναι „оседлавам“ (Супр.). Къснопраслав. *sedьlo или *sedъlo (сърбохърв. седло, словен. sedlo, чеш., слов. sedlo, пол. siodło, г.-луж. sеdłо, д.-луж. sоdłо, полаб. sedlü, ст.-рус. седьло, рус. седло, укр. сiдло) се сравнява с герм. *satulo- „седло“ (ст/-сканд. sǫðull, ст.-англ. sadol, ст.в.нем. satul, sаtаl). Думата не е стара, тъй като седлата се появяват в Европа между 5 и 1 век пр. Хр., и би се очаквало праслав. *sědьlo или *sědъlo (по правилото на Винтер, ако думата беше наследена от ИЕ праезик). Може и да е заета от къснолат. *sedula „стол, пейка, седалка“, срв. клас.-лат. sedularia „седалки или възглавници в кола“ (и застъпниците й: сард. (логуд.) seula „столче пред тъкачен стан“, итал. sedia „стол (преносим)“), или от лат. sedile „стол, пейка, седалка“, кръстосано с лат. sella „седалка, табуретка“ (откъдето произлизат и съвр. форми в роман. езици: итал. sella, фр. selle, исп. silla „детско столче; седло“, порт. sela, рум. şа, мъгл.-рум. şauă, şao, мн.ч. şali „седло“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|