разсъдък
Облик
(пренасочване от разсъдъкът)
разсъдък (български)
ед.ч. | раз·съ·дък | |
---|---|---|
непълен член | раз·съ·дъ·ка | |
пълен член | раз·съ·дъ·кът | |
мн.ч. | раз·съ·дъ·ци | |
членувано | раз·съ·дъ·ци·те | |
бройна форма | раз·съ·дъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Сбособност на човека да разсъждава.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- разум, интелект, мисъл, ум
- глава, мозък, акъл, пипка
- умствени способности
- мисловна способност
- способности, талант