разрив

разрив (български)

разрив ±

ед.ч.		раз·рив
	непълен член	раз·ри·ва
	пълен член	раз·ри·вът
мн.ч.		раз·ри·ви
	членувано	раз·ри·ви·те
бройна форма		раз·ри·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• спукване, скъсване, прекъсване, прекратяване, разделяне
• скъсване на отношенията, скарване, раздор, свада, кавга, раздяла, конфликт
• недоразумение, спор, отчуждаване
• отделяне, откъсване, разединение
• отлъчване
• разрушение, разцепление, разкол, разтуряне, разваляне