първи

първи (български)

първи ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		пръв / пър·ви
		непълен член	пър·вия
		пълен член	пър·ви·ят
	ж. р.		пър·ва
		членувано	пър·ва·та
	ср. р.		пър·во
		членувано	пър·во·то
мн. ч.			пър·ви
		членувано	пър·ви·те

Прилагателно име, тип 78

1. Човек, който е направил нещо преди всички останали.

Етимология

Старобълг. прьвъ, прьвыи.

Синоними

челен, преден, главен, старши

Сродни думи

староинд. pūrvas, pūrvyas „преден, първи“, авест. раurvа, раоuruуа, раоirуа, староперс. раruvа, алб. раrё „първи“, тохар. А рärvаt „най-стар“, В pärwe „най-ранен“, староангл. forwost „пръв, главатар“, лат. prīvus „самостоятелен“ от ие. *per-

Превод

английски: first арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: första японски: [[]]