проклетник

проклетник (български)

проклетник ±

ед.ч.		прок·лет·ник
	непълен член	прок·лет·ни·ка
	пълен член	прок·лет·ни·кът
мн.ч.		прок·лет·ни·ци
	членувано	прок·лет·ни·ци·те
бройна форма		прок·лет·ни·ка
звателна форма		прок·лет·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Проклет, зъл, злобен, много лош човек.
2. Човек, който предизвиква у някого негодувание, възмущение с недостойното си или грубо поведение.
3. разг. пренебр. За изразяване на отрицателно отношение към някого.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лош, зъл, омразен, ненавистен, проклетия, проклет, (остар.) проклятник

Антоними

• добряк

Сродни думи

• проклятие