произход

произход (български)

произход ±

ед.ч.		про·из·ход
	непълен член	про·из·хо·да
	пълен член	про·из·хо·дът
мн.ч.		про·из·хо·ди
	членувано	про·из·хо·ди·те
бройна форма		про·из·хо·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало.
2. Поставяне на началото на нещо; възникване.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Ursprung (de)м. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: köken (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• начало, потекло, произхождение, корен, род, зараждане, генезис
• извор, източник
• причина
• създаване
• родство, раса
• семейство, сой, порода
• родословие, коляно, линия
• родословно дърво
• среда, минало, обстановка, обкръжение