присъда

присъда (български)

присъда ±

ед.ч.		при·съ·да
	членувано	при·съ·да·та
мн.ч.		при·съ·ди
	членувано	при·съ·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип 41

1. Присъдата е основен правораздавателен акт, постановен от съда като окончателен за съдебното заседание на първата (и на въззивната) инстанция. Съдът постановява присъда като пети и последен етап на съдебното заседание след като изслуша пренията и последната дума на подсъдимия. Извън случаите на едноличен съдия в първата инстанция , съдът се оттегля за съвещание и постановяване на присъда. Присъдата може да бъде оправдателна или осъдителна и да се обжалва пред по-горната инстанция чрез съдът постановил я.

Превод

английски: verdict арабски: [[]] арменски: դատավճիռ африкаанс: uitspraak белоруски: вердыкт гръцки: ετυμηγορία датски: dom есперанто: verdikton естонски: otsus иврит: [[]] индонезийски: putusan ирландски: fíorasc исландски: úrskurður испански: veredicto италиански: verdetto китайски: 判決書 判决书 корейски: 평결 латвийски: spriedums латински: iudicium литовски: verdiktas

немски: Urteil норвежки: dommen персийски: [[]] полски: werdykt португалски: veredito румънски: verdict руски: вердикт словашки: verdikt словенски: razsodbo сръбски: пресуда тайландски: คำตัดสิน турски: karar унгарски: döntés фински: [[]] френски: verdict холандски: vonnis хърватски: presuda чешки: verdikt шведски: dom японски: 評決

Синоними

• решение, резолюция, вердикт
• мнение, преценка, критика, отношение
• заключение, решителност, твърдост, непоколебимост
• изказване, оценка
• отсъждане, присъждане, наказание