предопределение

предопределение (български)

предопределение ±

ед.ч.		пре·доп·ре·де·ле·ние
	членувано	пре·доп·ре·де·ле·ни·е·то
мн.ч.		пре·доп·ре·де·ле·ния
	членувано	пре·доп·ре·де·ле·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Предначертание, предназначение, съдба, предопределеност.

Превод

английски: рredetermination, predestination арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: predestinación италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Bestimmung, die Prädestination норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: предопределе́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: prédestination холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

предопределеност, съдба, участ, орис, жребий, неизбежност, фаталност