предикат

предикат (български)

предикат ±

ед.ч.		пре·ди·кат
	непълен член	пре·ди·ка·та
	пълен член	пре·ди·ка·тът
мн.ч.		пре·ди·ка·ти
	членувано	пре·ди·ка·ти·те
бройна форма		пре·ди·ка·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Понятие в логиката, което определя предмета на съждението и разкрива неговото съдържание.
2. грам. Сказуемо. Процес, действие или състояние във връзка със субекта.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

сказуемо, глагол