Праслав. *plugъ (сръб.-цслав., ст.-рус. плугъ, сърбохърв. плуг, словен. plùg, род. п. plúga, чеш. pluh, plouh, слов. pluh, пол. pług, г.-луж. płuh, д.-луж. pług, полаб. pläug).
Срв. герм. *plōga (ст-.в.-нем. pfluog, ст.-сканд. plógr, ст.-англ. plóg, ср.-д.-нем. plūg, ст.-хол. ploech, ст.-фриз. plōch, лангоб. plovum aut aratrum), гал. plaumo-rati „плуг с колела“ (Plin. Nat. Hist. 18,172), алб. pluar. Името на това сечиво a priori следва да се приеме за заемка от не-ИЕ език, тъй като ИЕ понятие за „оран“ е *h2erh3-, от което са произведени и няколко названия на „рало“, „плуг“: ст.-сакс. erida, лат. aratrum, гр. ἄροτρον „плуг“, слав. *ordlo „рало“. Опитите за доказване на праслав. произход от *pluti, *plovǫ „плувам“, рус. диал. плуга „плувка (на рибарска мрежа)“ са абсурдни. Най-старите плугове на територията на Европа са открити в Северозападна Германия (Фризия) и датират от средата на ІV хил. пр. Хр.
