отделяне

отделяне (български)

отделяне ±

ед.ч.		от·де·ля·не
	членувано	от·де·ля·не·то
мн.ч.		от·де·ля·ния
	членувано	от·де·ля·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• издаване, изпускане, изхвърляне, излъчване, секрет
• изолация, изолиране, уединяване
• обособяване, сортиране
• откъсване, откъснатост, обособеност
• разделяне
• разединение, разрив
• отлъчване
• разединяване, разглобяване, изключване