отбив

отбив (български)

отбив ±

ед.ч.		от·бив
	непълен член	от·би·ва
	пълен член	от·би·вът
мн.ч.		от·би·ви
	членувано	от·би·ви·те
бройна форма		от·би·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Задържана част от определена сума при плащане.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отстъпка, намаление, рабат
• изваждане, удържане, намаляване, умозаключение