огледало
Облик
(пренасочване от огледалото)
огледало (български)
ед.ч. | ог·ле·да̀·ло | |
---|---|---|
членувано | ог·ле·да·ло·то | |
мн.ч. | ог·ле·да·ла | |
членувано | ог·ле·да·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Предмет, с висока светлоотразителна способност, в който могат да бъдат предмети, поставени пред него. Обикновено се прави от стъкло и сребристо покритие от долната страна. Като се гледаш в огледалото, по- хубав няма да станеш
- Нещо, по което може да се направи преценка за друго нещо. Тетрадката е огледалото на ученика.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|