обикна

обикна (български)

обикна
Сегашно време	обик·на
Мин. св. време	обик·нах
Мин. несв. време	обик·нех
Повел. наклонение	обик·ни
Мин. страд. причастие	обик·нат
Мин. деят. св. причастие	обик·нал
Мин. деят. несв. причастие	обик·нел
Сегашно деят. причастие	—
Деепричастие	—
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен вид, обиквам-несвършен вид

(класификация — )

Етимология

старобълг. обыкнѫ, обыкнѫти „свиквам, привиквам“ (Супр.) от *ob-vyknǫti, от един корен с выкнѫти μανθάνειν „привиквам, научавам се“ (Супр.), сроден с лит. junkstu, junkti привиквам, латв. jukt, лит. jaukinti, старопрус. iaukint „упражнявам“, староинд. ucyati „обикновено е“, ōkas „удоволствие“, арм. usanim „привиквам, уча се“, гот. bi-ūhts „обикновен“, староирл. do-uccim „разбирам, знам“.

Фразеологични изрази

Сродни думи

навик, наука, уча, свиквам, привиквам

Производни думи

обикновен, обичай

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: привыкнуть^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)