обещая

обещая (български)

обещая

Сегашно време	обе·щая
Мин. св. време	обе·щах
Мин. несв. време	обе·ща·ех
Повел. наклонение	обе·щай
Мин. страд. причастие	обе·щан
Мин. деят. св. причастие	обе·щал
Мин. деят. несв. причастие	обе·ща·ел
Сегашно деят. причастие	обе·ща·ещ
Деепричастие	обе·ща·ей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен

(класификация — )

Етимология

Заемка от старобълг. обѣштати (Супр.) (*ob-větjati), свързана с обет. Заета е и в руски обещать (вместо исконноруското обѣчати).

Превод

албански:  (sq) английски: promise (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански: promettere (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: versprechen (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски: obiecać (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: обещать (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки: obecať (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински: обiцяти (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки: oběcati (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)