нерв
Облик
(пренасочване от нерва)
нерв (български)
ед.ч. | нерв | |
---|---|---|
непълен член | нер·ва | |
пълен член | нер·вът | |
мн.ч. | нер·ви | |
членувано | нер·ви·те | |
бройна форма | нер·ва | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- анат. Всяко от многобройните най-тънки нишковидни разклонения, свързващи централния или гръбначния мозък на човека и животните с всички органи на тялото, като проводници на мозъчните импулси, чрез които се осъществяват движенията и усещанията.
- само мн. Нервна система.
- стесн. разг. Спокойна, здрава нервна система, която издържа на голямо напрежение, конфликти и подобно.
- само мн. разг. Заболяване на тази система.
- прен. само мн. Състояние на повишена чувствителност, раздразнителност и напрегнатост в резултат на голямо натоварване или напрежение.
- прен. само ед. рядко. Движещ, стимулиращ импулс, подтик.
- спец. обикн. мн. Жилка на растителен лист.
Етимология
От лат. nervus.
Фразеологични изрази
Превод
|
|