луд
Облик
(пренасочване от лудо)
луд (български)
ед. ч. | м. р. | луд | |
---|---|---|---|
непълен член | лу·дия | ||
пълен член | лу·ди·ят | ||
ж. р. | лу·да | ||
членувано | лу·да·та | ||
ср. р. | лу·до | ||
членувано | лу·до·то | ||
мн. ч. | лу·ди | ||
членувано | лу·ди·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който е изгубил разсъдъка си; безумен.
- Прен. Който постъпва неразумно, необмислено.
- Прен. Който е немирен, палав, жив.
- Прен. Който е бърз, буен.
- Прен. За чувство, желание — много силен.
Етимология
Старобълг. лоудъ: лит. liūdnas „тъжен“: гот. liuts „лицемерен“.
Фразеологични изрази
Синоними
- подлудял, умоповреден, умопобъркан, умствено болен, налудничав, безумен, обезумял
- разстроен, ненормален, побъркан
- мръднал, мръднала му чивията, блъснат, пернат, ударен, смахнат, въртоглав, щур, пощурял, не е с всичкия си, не е на себе си
- нервен, неврастении
- увлечен, забравен, самозабравен, занесен, бесен, побеснял
- безразсъден, неблагоразумен
- буен, лудешки, необуздан, младежки, палав, немирен
- неистов, френетичен
- вманиачен
- глупав, малоумен
- душевноболен
- умопомрачен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|