кът
Облик
(пренасочване от къта)
кът (български)
ед.ч. | кът | |
---|---|---|
непълен член | къ·та | |
пълен член | къ·тът | |
мн.ч. | къ·то·ве | |
членувано | къ·то·ве·те | |
бройна форма | къ·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Обособено място (от помещение). Има си кътче, където да се подслони.
- Недостиг. Парите са му кът.
Етимология
- старобълг. кѫтъ angulus (Mikl. 329). Вероятно слав. *kǫtъ, лит. kantas „ъгъл“ са заемки от герм. *kanto- „ръб, ъгъл“ или къснолат. canthus „ъгъл“, (ит., исп., порт. canto „ъгъл“, старофр. cant), клас.-лат. cantus „джанта“. Лат дума е променила значението си под влияние на старогр. κανθός „ъгъл на окото“. Старогр. дума не е с ИЕ произход.
- Заета от тур. kıt „недостатъчен“.
- Сходна и по смисъл и по произношение с английската дума "court": cognate of the Latin word hortus (meaning "garden", hence horticulture and orchard), both referring to an enclosed space.[4], произнася се "къът"
Фразеологични изрази
Превод
|