Задна част на кораб, където са уредите за управление.
Етимология
ст.-бълг. кръма, кръмлıа τροφή „храна“ (Супр., Ман.хр., Григ. Наз. ХI в., Й.Екзарх.). Думата е общославянска (сърбохърв. крм, крма, словен. krma, krm, пол. karmia, рус., укр., белор. корма). Праслав. *kъrma, *kъrmъ, но извеждането ѝ от и.е. *kṛ-mneh2, като кентумно развитие на и.е. корен *k^er- в лит. šérti, šeriù „храня (добитък)“, pãšaras „кърма, ярма“, старогр. κορέννῡμι, аор. ἐκόρε(σ)σα „засищам“, κόρος „насита“, ирл. coirm „вид бира“, вероятно и лат. cremor „гъст сок“, Сеrēs „богинята на растенията Церера“, е несигурно във формално семантично и фонетично отношение: би се очаквало *sъrma, *sъrmъ; има колебание в грам. род; в славянските езици липсва глаголната основа, а глаголът *kъrmjǫ, *kъrmiti е производен на *kъrmъ.
ст.-бълг. кръма „задна част на кораб“ (Зогр., Мар.). Думата е южнославянска (сърбохърв. крма., словен. krma) Интересно е да се отбележи, че нейни производни се срещат единствено в южнослав. езици (сръб. остар. крмни, хърв. krman, слов. krmni „кърмови“), което означава, че е заета по книжовен път в рус. корма, белорус. карма, укр. корма „кърма на лодка“. Заета в унг. kormány „кормило, правителство“. Срв. и книжовните старобълг. кръмьчи(и) „кормчия“, (Супр.), кръмъчъствиє „управление“ (Слепч. ап.), кръмьникъ (Супр.), кръмило „кормило“ (Ман. хр., Слепч. ап.) и др. Рус. коромысло, словин. čarmusla „палка, част от плуга“ са славянски форми, съотносими със старогр. κορμός „отрязък“ и нямат нищо общо с кърма.
