кучкар

кучкар (български)

кучкар ±

ед.ч.		куч·кар
	непълен член	куч·ка·ря
	пълен член	куч·ка·рят
мн.ч.		куч·ка·ри
	членувано	куч·ка·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		куч·ка·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Човек, който развъжда кучета.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]