количка

количка (български)

количка ±

ед.ч.		ко·лич·ка
	членувано	ко·лич·ка·та
мн.ч.		ко·лич·ки
	членувано	ко·лич·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.

Превод

английски: perambulator (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] македонски: количка (mk)

немски: Wagen (de), Karre (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: araba (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]