колело

колело (български)

колело ±

ед.ч.		ко·ле·ло
	членувано	ко·ле·ло·то
мн.ч.		ко·ле·ла, ко·ле·ле·та
	членувано	ко·ле·ла·та, ко·ле·ле·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 61

1. Кръгъл предмет, който се върти и обикновено се използва за движение или задвижване. Леките коли имат по четири колела.
2. Превозно средство с две или три колела, задвижвано с крака, посредством педали.

Етимология

от коло, кола с неетимологично окончание -ло под влиянието на търкало.

Превод

английски: wheel bicycle арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rueda bicicleta италиански: ruota bicicletta китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Rad das Fahrrad норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: колесо велосипед словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: teker bisiklet унгарски: [[]] фински: [[]] френски: roue bicyclette, vélocipède холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• търкало, окръжност, кръг, чекрък
• велосипед

Производни думи

1. колесат, колесен, зъбчато колело, коловож
2. колоездач, колоездене, колодрум, кололента

, неосновна форма

Oсновна форма

коля