колебая

колебая (български)

колебая
Сегашно време	ко·ле·бая
Мин. св. време	ко·ле·бах
Мин. несв. време	ко·ле·ба·ех
Повел. наклонение	ко·ле·бай
Мин. страд. причастие	ко·ле·бан
Мин. деят. св. причастие	ко·ле·бал
Мин. деят. несв. причастие	ко·ле·ба·ел
Сегашно деят. причастие	ко·ле·ба·ещ
Деепричастие	ко·ле·ба·ей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , несвършен

(класификация — )

Етимология

старобълг. колѣбати сѧ „двоумя се“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), колѣбити (Ман. хр.), диал. колебам „люлея дете“, колебка „махало“. Първоначално значение е „люлея“. Варианти *kolěbati (сърбохърв. кољебати, чеш. kolébati, пол., горнолуж. kolebać, долнолуж. kolebaś „люлея“), *kolybati (рус. колыбать „люлея“, колыбель „люлка“, укр. колибати „люлея“). Неизяснен произход, вероятно звукоподражателен. Не е свързана с *koles- „колело“. Абсурдно е да се разчлени на *ko-loib- и да се отнесе към лит. laibas „кльощав“, старочеш. libivý, liběvý „лош“ или чеш. líbati „целувам“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: колебать^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: hésiter^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)