колар

колар (български)

колар ±

ед.ч.		ко·лар
	непълен член	ко·ла·ря
	пълен член	ко·ла·рят
мн.ч.		ко·ла·ри
	членувано	ко·ла·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		ко·ла·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кочияш, файтонджия