квича

квича (български)

квича

Сегашно време	кви·ча
Мин. св. време	кви·чах
Мин. несв. време	кви·чех
Повел. наклонение	кви·чи
Мин. страд. причастие	—
Мин. деят. св. причастие	кви·чал
Мин. деят. несв. причастие	кви·чел
Сегашно деят. причастие	кви·чащ
Деепричастие	кви·чей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 178, несвършен

(класификация — непреходен)

1. За прасе, куче и др. — издавам пронизващи остри звукове.

Етимология

Звукоподражателно. Сродни думи: лит. kvykti, kvykiu, латв. kvīcu, kvīkt, нем. quieken.

Синоними

скимтя

Превод

английски: squeal арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: chillar италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: quieken норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: couiner холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]