камък
Облик
(пренасочване от камъните)
камък (български)
ед.ч. | ка·мък | |
---|---|---|
непълен член | ка·мъ·ка | |
пълен член | ка·мъ·кът | |
мн.ч. | ка·мъ·ни | |
членувано | ка·мъ·ни·те | |
бройна форма | ка·мъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 17
- Скално парче, скален къс.
Етимология
старобълг. камы, род. п. камене λίθος „камък“, πέτρα „скала“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Клоц.), камыкъ (Супр.). Праслав. *kamy, род. п. *kamene. Сродна с герм. *hemina- „небе“ (=„небесна твърд“): ст.в.нем, староангл. himil, старофриз. himel, himul, гот. himins, старосканд. himenn. Успоредно с ИЕ *ko-men-/*ke-men- съществуват ИЕ *h2ek-men- и *h2ek^-mōn-, срв., лит. akmuo, род. п. akmеns „камък“, ašmuo, латв. asmens „острие, лезвие“, старогр. ἄκμων, род. п. ἄκμονος „наковалня“, староинд. aśmā м.р. „камък, скала, небе“, aśmaras „каменен“, авест., староперс. asman- „небе“.
Фразеологични изрази
- Хвърлям камък в блатото. Когато определени действия водят до разкриване на неизвестни обстоятелства, често смущаващи, по отношение на дадено обществено явление/събитие.
- Търся под дърво и камък. Търся повсеместно и старателно.
- Изкарвам от камъка вода. Притажавам завидна телесна сила.
Превод
|
|