замисъл

замисъл (български)

замисъл ±

ед.ч.		за·ми·съл
	непълен член	за·ми·съ·ла
	пълен член	за·ми·съ·лът
мн.ч.		за·мис·ли
	членувано	за·мис·ли·те
бройна форма		за·ми·съ·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

1. Идея, намерение, което се обмисля. Пример: Моят замисъл беше всичко да стане в началото на лятото.

Превод

английски: intention, scheme арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• план, намерение, преднамереност, цел, помисъл, идея, концепция, схващане, разбиране, мисъл, проект, кроеж, решение, умисъл, предумисъл
• тактика