заключение

заключение (български)

заключение ±

ед.ч.		за·клю·че·ние
	членувано	зак·лю·че·ни·е·то
мн.ч.		зак·лю·че·ния
	членувано	зак·лю·че·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Извод, логическо следствие. От облеклото ѝ си направих заключение, че е бедна.
2. Преценка на експерт, на лекар. Лекарят даде заключението си.
3. Част от композицията на съчинение и под. с изводи. Написал си много дълго заключение.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: päätös френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• извод, умозаключение
• решение, последна дума
• край, следствие, резултат, развръзка, завършек
• епилог, послесловие
• загатване
• приключване, закриване
• присъда, решителност, твърдост, непоколебимост