заем

заем (български)

заем ±

ед.ч.		за·ем
	непълен член	за·е·ма
	пълен член	за·е·мът
мн.ч.		за·е·ми
	членувано	за·е·ми·те
бройна форма		за·е·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Парично задължение при точно определени условия за връщане.
2. Сума, която се дава или получава като задължение.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]