жълъд

жълъд (български)

жълъд ±
ед.ч.		жъ·лъд
	непълен член	жъ·лъ·да
	пълен член	жъ·лъ·дът
мн.ч.		жъ·лъ·ди
мн.ч.	членувано	жъ·лъ·ди·те
бройна форма		жъ·лъ·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Плод на дъб или бук с една едра овална ядка с големина на малък орех в гладка крехка черупка със светлокафяв до кафяв и ръждивокафяв цвят.
само ед. събир. разг. Този плод като храна за животни, рядко и за човек.

Етимология

От старобълг. желѫдь, от праслав. *želǫdь. Сродни думи: лат. glāns, род. п. glandis, старогрц. βάλανος, армен. kałin, лит. gilė, латв. dzile „жълъд“ от ие *gʷlā-.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: beechnut^(en), acorn^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: жолудзь^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: βελανίδι^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: hayuco^(es), bellota^(es)
италиански: faggiola^(it), ghianda^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнуолски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Buchecker^(de), Eichel^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: żołądź^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: буковый орех^(ru), жёлудь^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: žaluď^(sk)
словенски: želod^(sl)
сръбски: желуд^(sr), želud^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: palamut^(tr)
украински: жолудь^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: faine^(fr), gland^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: želud^(hr)
чешки: žalud^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

желъд

Сродни думи

Производни думи

Източници

жълъд в РБЕ на ИБЕ