жегна
жегна (български)
Сегашно време | жег·на |
---|---|
Мин. св. време | жег·нах |
Мин. несв. време | жег·нех |
Повел. наклонение | жег·ни |
Мин. страд. причастие | жег·нат |
Мин. деят. св. причастие | жег·нал |
Мин. деят. несв. причастие | жег·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
- Виж жегвам.
Етимология
старобълг. *жегнѫ, *жегнѫти от жегѫ, жешти κατακαίειν „паля“ (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *žegǫ, *žegti < *gegǫ, *gegti, с асимилация на съгласните от глагол *degǫ, *degti (запазен в чеш. dahněti „тлея“, словен. диал. degnem, degniti „излъчвам“), сроден с лит. degu, degti „паля“, латв. degu, degt „горя“, староинд. dahati, авест. dažaiti „гори (прх.)“ (индоиран. *dhaĵh-), староинд. kṣāyati, пали jhāyati „гори (нпрх.)“, осет. æхсайын/æхсайун „копнея, стремя се“ (индоиран. *dhgwh-eh1), алб. djek „изгарям“, аор. dogja, старогр. τέφρα „пепел“, лат. febris „треска“ (*dhegwh-ro-), лат. foveō „затоплям“, favilla „жарава, тлеещи въглени“, пракелт. *degwi- (староирл. daig „огън“, уелс. goddeith „голям огън“< *wo-degw-tā), лит. dagas „жар, зной, жътва“, гот. dags „ден“, тохар. А, Б tsäk- „горя“, ИЕ корен *dhegwh-.
Фразеологични изрази
Сродни думи
Превод
|
|