епилог

епилог (български)

епилог ±

ед.ч.		епи·лог
	непълен член	епи·ло·га
	пълен член	епи·ло·гът
мн.ч.		епи·ло·зи
	членувано	епи·ло·зи·те
бройна форма		епи·ло·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип 15

1. Това е финалната част от творбата, в която се показва по-нататъшната съдба на героите, един от елементите на сюжета.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• послесловие, заключение
• край, завършек, свършек