евикция

евикция (български)

евикция ±

ед.ч.		евик·ция
	членувано	евик·ци·я·та
мн.ч.		евик·ции
	членувано	евик·ци·и·те
звателна форма		евик-ци-йо

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

юр. Отстраняване владелеца чрез съд от владението върху вещта, както и създаване на предпоставки за съдебно отстранение (разваляне) изобщо. Още и разваляне на договори по съдебен път (прим. за покупко-продажба) и пр.

Етимология

от лат. evinco - побеждавам, отсъждам.

Превод

английски: eviction (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: desahucio италиански: evisione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: evictio литовски: [[]]

немски: Entwehrung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]