дълг

дълг (български)

дълг ±

ед.ч.		дълг
	непълен член	дъл·га
	пълен член	дъл·гът
мн.ч.		дъл·го·ве
	членувано	дъл·го·ве·те
бройна форма		дъл·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината. Чувство за дълг. 2. Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в дългове.

Превод

английски: debt арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: dívida румънски: [[]] руски: долг словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: velka френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• длъжност, обязаност, задължение, обвързаност
• товар, тежест, бреме, работа
• борч, плащане
• дял, участие
• кредит