дикция

дикция (български)

дикция ±

ед.ч.		дик·ция
	членувано	дик·ци·я·та
мн.ч.		дик·ции
	членувано	дик·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Дикция е отчетливо произнасяне на гласните и съгласните в думите. При пеенето е от особено голямо значение, това да се постигне правилна дикция.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изговор, произношение, израз, говор, тембър, акцент
• изговаряне, произнасяне