гаф

гаф (български)

гаф ±

ед.ч.		гаф
	непълен член	га·фа
	пълен член	га·фът
мн.ч.		га·фо·ве
	членувано	га·фо·ве·те
бройна форма		га·фа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• грешка, нетактичност
• неволна грешка, опущение, пропуск,издънка
• неуместност, неудачност, несполучлив