газ
(пренасочване от газът)
газ (български)
| ед.ч. | газ | |
|---|---|---|
| непълен член | га·за | |
| пълен член | га·зът | |
| мн.ч. | га·зо·ве | |
| членувано | га·зо·ве·те | |
| бройна форма | га·за | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Вещество във въздухообразно състояние.
Етимология
От фр. gaz — „вещество във въздухообразно състояние“, която е от нидерландската дума gas със същото значение, изкована от химика Ян Баптист ван Хелмонт в неговата творба Ortus Medicinae от 1648 г. при нарочно търсена звукова близост с гръцката дума χάος — „безпорядък“. Засвидетелствана в българския език още през 1849 г. в творбата „Извод от физика“ на Найден Геров. Френската gaz е преминала в турския език като gaz, от която се е върнала в българския език с друго свое значение, но употребена в ж.р.
Фразеологични изрази
- Благороден газ.
- Райски газ.
- Гърмящ газ.
- Боен газ.
- Битов газ. Словесен израз за назоваване природния газ, когато употребата му е ограничена до нуждите на домакинствата. Когато се има предвид по-широката употреба, която включва и промишлеността, се нарича „природен газ“ (виж по-долу). Понякога се среща и словосъчетанието „битова газ“, в който случай думата е употребена в ж.р.
- Природен газ. Разнородна смес от вещества, добивана от земните недра и ползвана за отопление от домакинствата, но и за множество други цели в промишлеността. Природният газ поскъпна през последния месец. Със същия смисъл би било изречението „Газта поскъпна през последния месец.“, но тогава е употребена думата „газ“ в ж.р., въпреки че това не е основното ѝ значение. На английски се нарича natural gas, fossil gas или просто gas.
- Отровен газ. Газ, който предизвиква нарушения в обмяната на веществата и създава опасност от смъртен изход.
- Сълзлив газ, сълзотворен газ. Газ, употребяван от властите в една страна при безредици.
- Стомашни газове. (само мн.ч. на м.р.) Събирателно название за телесни отделяния в стомаха и/или червата на човека и някои други животни.
- Светилен газ. Словесен израз, който употребява „газ“ в м.р., но всъщност назовава онова вещество, което със самостоятелна дума на български се назовава с „газ“ в ж.р., а именно веществото, ползвано за горене в лампите за осветление и широко разпространено в българския бит през целия 19 в. и първата половина на 20 в. Сравни двете еднакви по смисъл изречения. Светилният газ в лампата е свършил. Газта в лампата е свършила.
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
газ (български)
| ед.ч. | газ | |
|---|---|---|
| членувано | газ·та | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Гориво в газаообразно състояние.
- Течно петролно (същото като „нефтено“, “нефтово“) произведение, използвано най-често за осветление. Газта в лампата е свършила. (Проверка: газ + та, задпоставен определителен член за думи от ж.р.)
Етимология
От тур. gaz yağı. За сравнение, на руски и украински същото се нарича газойль, на руски също и газовое масло, т.е. газово масло; на немски Gasöl; на английски gasoil. От немски е и българската дума „газьол“, която обаче се употребява по отношение на подобреното вещество, което може да задвижва двигатели.
Фразеологични изрази
- Газена лампа.
- Битова газ.
Превод
|
|
Синоними
газ за лампи, газ за осветление