вероучение

вероучение (български)

вероучение ±

ед.ч.		ве·ро·у·че·ние
	членувано	ве·ро·у·че·ни·е·то
мн.ч.		ве·ро·у·че·ния
	членувано	ве·ро·у·че·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Учение за основните положения в една религия.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• катехизис, догма
• вероизповедание, вяра, религия, верую