бряг

бряг (български)

бряг ±

ед.ч.		бряг
	непълен член	бре·га
	пълен член	бре·гът
мн.ч.		бре·го·ве
	членувано	бре·го·ве·те
бройна форма		бря·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2

1. Ивица от сушата, непосредствено граничеща с вода (море, езеро, река и т.н.).

Превод

английски: coast, shore, bank арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: costa, orilla италиански: costa, riva китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Ufer, die Küste норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: brzeg португалски: [[]] румънски: [[]] руски: берег словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: обала тайландски: [[]] турски: sahil, kıyı, kenar унгарски: [[]] фински: [[]] френски: côte, bord, rive холандски: [[]] хърватски: obala чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• крайбрежие, прибрежие, кей, пристанище
• край, предел, граница
• плаж