борец

борец (български)

борец ±

ед.ч.		бо·рец
	непълен член	бо·ре·ца
	пълен член	бо·ре·цът
мн.ч.		бор·ци
	членувано	бор·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		бо·ре·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел.
2. Рядко. Участник в сбиване с противник.
3. Спортист или любител, който се занимава с борба (като спортна дисциплина).
4. Нов. Разг. Лице с мощна физика, обикновено от средата на бивши спортисти, което се занимава с охранителска дейност или бизнес (понякога във връзка с престъпна групировка) и има добри доходи // Разш. Бързо забогатял, обикновено по неправомерен начин човек с високо самочувствие.
5. Обикн. ед. Великденско яйце, което е останало здраво при чукане с други яйца; борак.

1. БО̀РЕЦ, мн. няма, м. Диал. Глухарче.

Превод

английски: fighter арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: luchador италиански: lottatore китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Kämpfer, der Streiter норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: боре́ц словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: dövüşçü унгарски: [[]] фински: [[]] френски: lutteur холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

труженик, деятел, деец, радетел, ратник, апостол, воин, поборник