болея

болея (български)

болея
Сегашно време	бо·лея
Мин. св. време	бо·лях
Мин. несв. време	бо·ле·ех
Повел. наклонение	бо·лей
Мин. страд. причастие	бо·лян
Мин. деят. св. причастие	бо·лял
Мин. деят. несв. причастие	бо·ле·ел
Сегашно деят. причастие	бо·ле·ещ
Деепричастие	бо·ле·ей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , несвършен вид

(класификация — )

Проявявам грижа, интерес; милея.

Етимология

старобълг. болѣти, болѭ ἀσθενειν agrotare, languere (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). Безличните форми боли, болят + дат.п. са вторично образувани от *boľь „болка“. Праслав. *boľěti, *boľjǫ (сърбохърв. бољети, словен. boljeti „болен съм“, чеш. boleti, слов. bolieť „причинявам болка“, пол. boleć, г.-луж. bolić, boleć, д.-луж. bóleś „разболявам, огорчавам“, рус. болеть, укр. болiти, белор. балець „изпитвам болка“, диал. боляць „увеличавам се“). Заслужава да се обърне внимание, че в ИЕ праезик не може да се реконструира корен със значение „болка“ поради езиково табу. В много езици понятията за болка са новообразувания или с неясна етимология. Затова се правят опити да се свърже *boľěti с *bolьjь „по-голям, по-добър“, особено във връзка с белор. диал. боляць и сръб. бољети, указващо на първонач. меко l < *li- и наличието на конструкцията *orz-boľěti (старобълг. разболѣти) „лишавам от сила“. От друга страна се прави сравнение с прагерм. *balu- (ст.-в.-нем. balo „пагуба, зло“, старосканд. bǫl „пагуба, зло“, blauðr „страхлив, срамежлив“, bǫlva „проклинам“, староангл. bealu, гот. balwawesei „злост“, balwjan „жертвам“), старогр. φλαυ̃ρος „лош, низш“, перс. balā „нещастие“, ирл. bealaim „умирам“, уелс. bala, ст.-корн. bal „чума“ (> ст.-в.-нем. palo „чума“). Келт. форми са съмнителни, понеже най-вероятно възлизат към ИЕ *g^welh₁- „дразня. страдам“ > „умирам“, а нем. palo е очевидна келтска заемка, срв. ст.-англ. cwelan „умирам“. Герм. *balu- обаче е ИЕ u-основа, каквато отсъства в слав., но пък значението й е по-близко. Напълно възможно е слав. и герм. форми да са независими заемки от северноевропейски субстратен корен *bhal- „пагуба, болка“ и преминали независимо една от друга в различни ИЕ склонения (-i- в слав. и -u- в герм). В семант. отношение срв. фр. avoir mal, ит. avere male „боли ме“ от лат. malus „лош“.

Фразеологични изрази

Сродни думи

болка

Производни думи

боледувам, разболея

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: болеть^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)