беля
Облик
(пренасочване от белил)
беля (български)
Сегашно време | бе·ля |
---|---|
Мин. св. време | бе·лих |
Мин. несв. време | бе·лех |
Повел. наклонение | бе·ли |
Мин. страд. причастие | бе·лен |
Мин. деят. св. причастие | бе·лил |
Мин. деят. несв. причастие | бе·лел |
Сегашно деят. причастие | бе·лещ |
Деепричастие | бе·лей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Остар. Правя да стане бял; избелвам.
Етимология
от бял.
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|
ед.ч. | бе·ля | |
---|---|---|
членувано | бе·ля·та | |
мн.ч. | бе·ли | |
членувано | бе·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Пакост, злина; неприятност, беда.
Етимология
от тур. belâ, от араб. بلا „злополука“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- беда, зло, неволя, лошо, злина, пакост, напаст, неприятност, злощастие, злополука, нещастие, щета
- безпокойство, вълнение, грижа, тревога, труд, затруднение, опасение, обърканост
- безобразие, неудобство
- вреда, повреда, разрушения