анатема

анатема (български)

анатема ±

ед.ч.		ана·те·ма
	членувано	ана·те·ма·та
мн.ч.		ана·те·ми
	членувано	ана·те·ми·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Използва се също думата отлъчване. Крайно църковно наказание спрямо християни, които са наранили тежко своята съвест чрез смъртен грях, за който не се каят, или са изпаднали в ерес. Означава отделяне от църковната общност, тоест от Христовото Тяло. Отлъчените не могат да приемат св. Причастие, докато не принесат дълбоко и действено покаяние. Анатема може да произнася само действащ и каноничен епископ, който трябва и да я вдигне от отлъчения, ако той пожелае да се върне в Църквата. Анатема произлиза от гръцкия израз “εις Θεον ανατιθημι”, тоест “предаден на Бога” за Неговия последен съд.

Превод

английски: anathema, ban (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ανάθεμα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: anatema италиански: anatema китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Anathema, der Kirchenbann норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: анафема (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: aforoz унгарски: [[]] фински: [[]] френски: anathème холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отлъчване, отстранение
• проклинание, проклятие, позор, хула